Град Троян се намира в Северен централен икономически район на Република България, в полите на най-красивия дял на Стара планина.

Географското положение на Троян му създава добри транспортни връзки. През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Троян с околните общини, столицата и главните градове на България. Троян е крайният възел на железопътна линия. Най-близките граждански летища са Горна Оряховица /105 км./ и София/160 км/. Най-близкото речно пристанище - Свищов /110 км/. Най-близкото морско пристанище - Бургас /245 км/.

Община Троян е с територия от 888 839 дка и граничи с общините: Ловеч, Априлци, Угърчин, Севлиево и Карлово. Град Троян е център на община от 21 селища с обща площ 893 кв. км. и население 36 хиляди жители. Населението на общината е 35 293 души и представлява 22,29% от населението на област Ловеч. В гр. Троян живеят 25 282 души. Троянската община е удивително съчетание от величествени планини, реки и топли минерални извори.

Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път Виа Траяна, свързващ Дунав с Бяло море още през 1 - 2 век от н.е. В началото на турското иго тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско.

През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. През 1868 г. Троян е обявен за град. През 1877 г. е опожарен от отстъпващите турски войски. През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

Разнообразните туристически ресурси, разположени на общинската територия – тези с природен, антропогенен и смесен  характер, създават условия за устойчиво развитие на туризъм във всичките му направления. Сериозен ресурс за това от една страна са благоприятните природни условия, които притежава, като климат, води, почви, биоразнообразие, а от друга страна, наличието на защитени природни и исторически обекти и местности, като: римско селище, римски път, останки от средновековни крепости и селища, запазени старинни къщи от епохата на Възраждането, религиозни храмове – Троянският ставропигиален манастир (третият по големина в България) и черкви, Музей на народните художествени занаяти, приложни изкуства и керамично производство, Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, природо-научен музей, картинна галерия и др.

Туристическата инфраструктура включва значителна и в голямата си част  модерна материална база, а нейното добро състояние логично е съпроводено с тенденция на нарастване  броя на туристите.

НЧ „НАУКА -1870 г.”  гр. Троян е най-старата културна институция в Троян, която и до днес има значимо присъствие в обществения живот на града с разностранната си и богата дейност, с възможностите които дава на местната общност за творчество, самообразование допир до националната и световна култура, с това, че съхранява и популяризира историята, духовността и културата на Троянския край.

Читалището развива традиционите си дейности:

Литературните творци от Троянско са обединени в Дружество на троянските писатели, шегобийците в „Общество на шегобийците и зевзеците”  а фотографи- любители във фото клуб „На фокус”. И трите формации са в структурата на читалището и получават подкрепата му за своята дейност.

Читалището предоставя базата си за гостуващи театрални, оперетни и оперни спектакли, за концерти организира срещи с писатели и представяне на литературни творци и по този начин прави разнообразен и богат културния живот на града.

Не на последно място е и участието на читалището в подготовката и реализацията на важните събития, чествания и празничния календар на града и селищата на общината.

Читалището е бенифециент и учебна база по  Програма „Глобални библиотеки – България за общините Троян и Априлци, Партньор на Община Троян при реализацията на Проект „Български фестивал на сливата” който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за развитие.

"ВИНПРОМ – ТРОЯН" АД е исторически наследник на традициите в ракиепроизводството в района на гр. Троян. Основан е през 1948 година като поделение на Държавния спиртен монопол. Основната дейност е била производство на Троянска сливова ракия и ябълкова ракия, и търговия с тях.

За изпълнението на тази дейност е разполагал с няколко добре оборудвани дестилерии в различни села от региона и един търговски склад в града.

През 1959 г. става самостоятелно предприятие и започва модернизация, като наред с традиционните дестилационни апарати е монтирана и първата дестилационна колона. Поради увеличаващото се производство и необходимостта от усъвършенстване на технологията, през 1968 г. е построено ново, съвременно и модерно предприятие с капацитет за преработване на 6000 тона плодове и складове за стареене по класическа технология на 800 тона сливова ракия, което поддържа и развива марката "Троянска сливова" и днес.

През 1990 г. с демонополизирането на отрасъла е регистрирана държавна фирма "ВИНПРОМ - ТРОЯН". Следват редица преобразувания и през 1997 г., чрез масова приватизация е регистрирано акционерно дружество "ВИНПРОМ - ТРОЯН".
През 2007 г. мажoритарния дял във фирмата придобива най-големият европейски производител на плодови дестилати, чешката фирма "РУДОЛФ ЙЕЛИНЕК"

Винпром – Троян" АД е национален лидер в производството на натурални плодови дестилати и ракии. Троянската сливова е най-силната българска марка. Съхранявайки традицията, дружеството запази доминантната позиция на сливовия дестилат, който е над 90% от общото производство. Освен сливов дестилат, дружеството произвежда ябълков, кайсиев, черешов и крушов дестилат.

http://www.vinprom-troyan.bg

В центъра на град Троян, в първата следосвобожденска сграда, построена през 1881 г.,  се помещава експозицията на Музея на занаятите. Той е единственият в страната музей, който показва народните художествени занаяти като инстументариум, развитие на формите, най-характерните декоративни системи и функционално предназначение на предметите. В експозицията са показани най-разпространените и оформящи занаятчийския облик на града занаяти: керамика, дървообработване, металообработване и народен текстил.

Своеобразни акценти в музея са възстановките на троянската възрожденска чаршия, автентичната грънчарска работилница от средата на XIX в., бъкличарската работилница от същия период и интериорът на традиционното балканджийско жилище. Водещо място в експозицията е отредено на троянската битова керамика. Развитието й в Троянско е представено хронологически от праисторическите примитивни,  ръчно изработвани съдове, античната епоха – тракийската и древногръцка керамика, изработвана на грънчарско колело, римската керамика по нашите земи до Средновековието и Възраждането. Проследено е зараждането и  развитието на характерната „троянската шарка” станала емблема на троянските майстори-керамици. В експозицията са представени и дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва-кривица, свредела и изнемалото, с които балканджията прави груби предмети за ежедневна употреба, те преминават към водния и крачно-ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с високохудожествените си достижения е своеобразен венец на традиционния майсторлък. Показани са инструментите, използвани в занаяти като бъднарство, бъкличарство и пирография. От металообработващите занаяти са показани ковачеството, златарството, оръжейничеството и медникарството, което е представено от най-известната потомствена фамилия – Тотеви. Изработените от тях съдове, се отличават с изчистен силует и украса, която освен декоративно и естетическо, има и функционално предназначение. Украсата на медните съдове е от прости линии и точки до сложни композиции от геометрични, флорални и антропоморфни мотиви. В експозицията място са намерили и произведенията на женската сръчност и естетически усет. Троянските жени са се славели като майсторки-тъкачки на шаяк, който освен за облекло на семейството те продавали и на местния пазар. Друга слава на троянските домакини са китениците, изпълнени във вързана техника, с предпочитания растителен мотив. Показано е и традиционното облекло, с изчистен силует и приглушен колорит в топли земни тонове, който придава градски вид на троянския костюм. Редом до него греят и  костюмите от с. Голяма Желязна с богата везбена украса и домашно изработена декорация по всички части на облеклото.

Експозиция “Възраждане”

Експозиция „Възраждане” е уредена в реставрирания турски конак, построен през 1868 г. във връзка с обявяването на Троян за нахия (околия).  В нея чрез снимки, документи и предмети е представена историята района – икономическо развитие, учебното дело и културното развитие. Участието на троянци в националноосвободителното движение, като се започне от хайдутството, четническото движение, създаването на Троянския революционен комитет през 1871 г. от Васил Левски и неговата дейност, участието на новоселци в Априлското въстание и съществуването на 10 дневната Новоселска република. Отделено е място и на Ботевата чета и троянската следа в нея – Димитър Икономов – Димитриката, който е член на щаба на четата и дава идеята за превземането на кораба Радецки. Експозицията завършва с материали свързани със зимното преминаване на Троянския проход от отряда на ген. Карцов през януари 1878 г. и участието на троянци. Най-ценния  експонат е къс от оригиналното знаме на Троянския революционен комитет, извезано от Марко Иванов Марковски и по проект на Тома Хитров. Акцент в експозицията са макетите на емблематичните за Възраждането сгради – Взаимното училище, строено 1847 г.,  „Жълтото училище” построено през 1872 г., църквата „Св. Параскева” от 1835 г. и ханът на Васил Спасов, в който Васил Левски заклева троянските революционери.

НАЦИОНАЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ И ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАНАЯТИ се намира в село Орешак, на 7 км от гр. Троян и около километър от Троянския манастир.

Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак е единственото място в България, където майстори от цялата страна показват своите съвременни творби. Идеята за неговото създаване  идва от близкото минало. През втората половина на XVIII век в Орешак, в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му “Успение Богородично” – 15 август, се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.

Изложението е отваря врати през 1971 година. Изградено е  на площ от 50 дка, разполага с 8 зали с обща изложбена площ 4500 кв.м. и една многофункционална конферентна зала. Основна цел на изложението е да представи тази самобитна страна на българския художествен гений – народните художествени занаяти, а също и да стимулира тяхното развитие. Това се осъществява чрез международни, национални, авторски и други изложби с участие на майстори от цялата страна и от чужбина.

В средата на XX век се възражда и прогресивно нараства интересът към произведенията на народните художествени занаяти. През 1967 година майсторите на народните занаяти се обединяват в организация наречена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти със седалище София.

От 1981 година в Националния панаир на народните художествени занаяти се ражда от дарителско движение. От български и чуждестранни майстори са дарени над 1080 предмета, който са постоянно експонирани в една от изложбените зали.

Ежегодно в комплекса се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други.

Освен живите демонстрации на различни занаяти като грънчарство и дърворезба, посетителите могат и сами да се включат в създаването на нещо със собствените си ръце. Тук се продават и разнообразни изделия и сувенири.

Всяка година на 15 август, когато е храмовият празник на Троянския манастир, в Изложението се провежда и четиридневен Панаир на занаятите а по време на Великденските празници се провежда и Великденският панаир. В дните на панаирите в двора на изложението майстори представят своите прозведения.

Преди 20 години от Изложението на народните занаяти тръгна и се превърна в традиция  „Празникът на сливата и троянската сливова ракия”.

ИНСТИТУТЪТ ПО ПЛАНИНСКО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕ в гр. Троян е създаден с решение No 6/17.01.1978 на МС. Той е пряк наследник на основания още през 1910 г. Държавен овощен разсадник, преобразуван по-късно в Опитна станция по сливовата култура (1953 г.), Опитна станция по овощарство и планинско земеделие (1959 г.) и КОС (1962 г.).

Извършва:
   • Научноизследователска и консултантско-внедрителска дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство в планинските и предпланински райони на страната.
   • Почвени, растителни и животински анализи със съвременна апаратура.

Разработва:
   • Проекти за финансиране на селскостопански дейности по различни регионални, национални и международни програми и технологии за производство на животновъдна и растениевъдна продукция.
   • Разработва и внедрява модели за съвременно земеделие, включително и биологично.

Организира:
   • курсове за обучение на фермери по различни земеделски дейности.

ДЪРЖАВНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА БАЗА КЪМ ИПЖЗ”

Произвежда и предлага:

   • Елитен разплоден материал от:
      - говеда (Българско родопско, Джерсейско, Монбелиард, Херефорд, Лимузин, Абердин Ангус)
      - кози (Българска бяла млечна, Тогенбургска, Англонубийска и техни кръстоски)
      - овце (Каракачанска, Цигайска, Романовска и техни кръстоски).
   • Стандартен и сертифициран посадъчен материал от овощни и плодово-лекарствени видове – сливи, ябълки, круши, кайсии, малини, къпини, ягоди, боровинки, касис, арония, облепиха и др.
   • Посевен материал от житни и бобови ливадни треви - червена власатка, ливадна власатка, тръстиковидна власатка, пасищен райграс, тимотейка, бяла детелина, червена детелина, звездан и др.
   • Млечни и месни хранителни продукти, плодови и плодово-лекарствени сокове и нектари, сушени плодове от екологично чист район.
   • Овощен посадъчен материал, мляко и млечни продукти от крави и кози със сертификат за биологично земеделско производство.

http://www.rimsa.eu

„Биоселена“ е българска неправителствена организация, която от 1995 година работи за развитието на биологичното и устойчивото земеделие, опазването на биоразнообразието и околната среда в България.

Фондацията е член на IFOAM, Международната федерация на движенията за биологично земеделие, асоцииран член на  FACE, Европейската мрежа за фермерските и занаятчийските производители на сирене. Съучредител на Националната Асоциация БИОПРОДУКТИ.

От 2012 година „Биоселена“ координира изпълнението на четиригодишния българско-швейцарски проект „За Балкана и хората“ („Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“), най-големият проект,  финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Районът на проекта включва девет Натура 2000 зони в Западна и Централна Стара планина и по него работят Министерството на земеделието и храните, пет български и четири швейцарски неправителствени организации. С помощта на проекта в района на Западна и Централна Стара планина вече има 9 фермери, регистрирани по Наредба 26 на МЗХ за преки продажби, предстои регистрацията на други десет. Фермерски храни се предлагат от мобилни хладилни витрини на пазарите в София и Стара Загора, на фестивали и изложения. В рамките на проекта са обучени над 400 фермери. Работи се за управлението и устойчивото ползване на високопланинските пасища. Действаща информационна система за местните породи дава възможност за по-рентабилно управление на средствата за опазването на редките български породи. Финансирани са пет бизнеса, чиято дейност подпомага биоразнообразието. В резултат на проекта в България вече действат първите схеми на плащания за екосистемни услуги чрез създаване на реални механизми за устойчиво ползване на ресурсите в защитените територии.  „За Балкана и хората“ показва на работещ модел на печелившата връзка между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност - за местните хора, за бизнеса и за околната среда.

„Биоселена“ участва за трети път в Български фестивал на сливата - Троян, като представя фермерски храни на производители от Балкана.

За повече информация: http://bioselena.com/

През 1991 година сградата на «Серяковата къща»,  родната къща на Георги Серяков (Гио), който е бил Ботев четник, загинал през 1876 г. на Милин Камък във Врачанския Балкан се предоставя на Дружеството на троянските художници за тяхно седалище и за ползването й като градска художествена галерия.

В продължение на 20 години в нея се организират повече от 16 изложби годишно на местни и гостуващи автори, провеждат се срещи с интелектуалци, поетично-музикални вечери и други културни събития.
Галерията разполага с 5 изложбени зали; офис, който предоставя пълна информация и рекламни материали за отделните автори; щанд за керамични, текстилни и други сувенири и кафе - аперитив "Арт клуб", който е подходящо място за срещи на творци и любители на изкуството.
Галерията работи с творци от страната и чужбина. Ежегодно през нея преминават около 5000 посетители - художници, меценати, ученици, български и чуждестранни туристи.

Днес в Дружеството на троянските художници членуват около 55 майстори на четката и глината.
Ежегодно се реализират три традиционни изложби на Дружеството: Великденска (в навечерието на Великден), Есенен салон (в навечерието на Петковден – празника на Троян) и Коледен базар (в навечерието на Коледа).

Галерия Серякова къща
Дружество на Троянските художници
5600 Троян, ул. Ангел Кънчев 6
тел.:+359670/ 6 28 77; +359/ 879 262 877
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

МЯСТОТО

Галерия "Серяковата къща" е точно това, което благородната й фасада обещава: стил, уют, собствена атмосфера. Петте изложбени зали, галерийният офис, щандът за сувенири, кафе-аперативът "Арт клуб" предлагат своето гостоприемство на всеки, избрал да избяга за малко от уморителния ритъм на ежедневието. Тук човек може да разгледа поредната изложба, да открие дълго търсения подарък, да срещне стойностни хора или просто да се наслади на спокойна глътка кафе. "Серяковата къща" е един от троянските острови на духовност и градски живот.

ХОРАТА

"Серяковата къща" е седалище на Дружеството на троянските художници, в което членуват около 50 майстори на четката и глината. Председател на Дружеството е известният троянски керамик Енчо Ганковски. Душата на къщата е галеристката Мариела Шошкова, която влага много енергия и обич, за да поддържа това място като един истински дом на изкуството и добрия вкус. Галерията работи и с творци от София, Плевен, Ловеч и други градове на страната. Ежегодно през нея преминават около 5000 посетители - художници, меценати, ученици, български и чуждестранни туристи. Домакините от "Арт клуба" умеят да посрещат със стил. В галерия "Серякова къща" няма да срещнете случайни хора.

Автор: Нели Генкова